В тази част ще направим изложение на основната част от необходимите промени, за които трябва да се преборим. Ще докажем, че единствената правилна форма на съществуване на спортните клубове у нас е под формата на „Юридически лица с нестопанска цел”. Ще започнем с кратка ретроспекция...
Възникване и развитие на спортните организации и юридическата рамка.
Разполагаме с достатъчно информация за това как възникват спортните, а по-късно и футболните клубове у нас. Тази тема дава хляб за работа на цяла група спортни историци с неизбежните спорове на тема „кой от кой е произлязъл”, „кой е първи и кой е втори” и други подобни „залъгалки” за привържениците. Далеч в ъгъла, почти невидима, остава важната, всъщност изключително важната тема за юридическата рамка, която очертава развитието на клубовете.
Започвайки темата, трябва да уточним значението на понятията „официални” и „неофициални” клубове, които преди стотина години са били буквално десетки във всеки град. Тези понятия незнайно как са се наложили в нашата спортна историография, но с тях се отличават клубовете, които имат заверен от МВР Устав от тези, които нямат такъв. И така, първите официални клубове са тези, които са имали заверен Устав, канцелария, касиер, печат и други атрибути на официалния клуб.
Формирането на първите спортни/футболни клубове най-често е на махленски принцип. Този принцип на организираност е основополагащ за нашите клубове, като махалата се явява своеобразен ареал на футболните отбори. Между другото, след 1944-та ще видим отново териториалният принцип като основен при последвалите реорганизации. По този начин се създава приемственост на спортната традиция. За да се отличават от останалите, клубовете се именуват по някакъв начин. Разбира се, в целия този „първичен хаос” е необходимо да се сложи ред и той се поставя чрез изработване на Устав на клуба.
По силата на своите Устави, клубовете се създават като клубове с ИДЕАЛНА цел. Следва задължителна заверка в МВР, с което приключва процесът по създаването на спортен/футболен клуб. След заверка на Устава в МВР клубът получава право да продава билети. За нуждите на финансовата част се назначава касиер. По силата на своят Устав има ръководство, което се ИЗБИРА(обърнете внимание на термина) от членовете на клуба. Председателят на клуба дава отчет пред членовете на клуба. Ако работата на Председателят на клуба е неудовлетворителна, той бива сменен по силата на решение на Общото събрание на клуба.
Сега обърнете особено внимание на следния факт. От 1898 година в България действа Търговски закон по силата, на който всеки желаещ може да регистрира търговско дружество. Пионерите на спорта в България отказват да регистрират клубовете като търговски дружества, точно обратното, съвсем целенасочено ги създават като клубове с идеална цел. Този процес започва след 1910 година и се развива във времето. Виждаме на лице осъществени тогавашните разбирания на хората- изключително силно да бъде застъпен, демократичният елемент в управлението на клубовете.
Това тяхно разбиране, че клубът трябва да е юридическо лице с идеална(нестопанска) цел е основният камък, темелът, фундаментът, на който започва да се гради българският спорт.
Хронологично стигаме до 1934 година. Тогава всички съществуващи спортни и футболни клубове са задължени да се РЕГИСТРИРАТ(до тогава не са регистрирани) в съда. Какво мислите се случва? Масово клубовете се регистрират по силата на Закона за юридическите лица. Ще цитираме текста от Закона за юридическите лица от 1933 година:
Чл. 1. Сдруженията, които имат политическа, научна, художествена, благотворителна, спортна, забавна или друга нестопанска (идеална) цел, както и посветените на една определена цел самостойни установления (фондации), добиват юридическа личност, чрез вписването им в предназначения за това особен регистър при областния съд.
Тук вече съществуването на клубовете е „канализирано” по действащата нормативна уредба. Клубовете за първи път се регистрират съдебно, т.е. техните устави се утвърждават от действащите съдилища и се вписват в особения регистър на юридическите лица. Целта на този закон е недопускане съществуването на политически партии под формата на спортни клубове, но в действителност той е индиферентен по отношение на демократичният начин на управление на клубовете.
В този исторически период не е известен случай на регистриране на спортен или футболен клуб под формата на търговско дружество, било то ООД, АД или друга корпоративна форма.
Отново ще акцентираме върху онзи така важен извод: Членовете на клуба са тези, които управляват своя клуб по силата на правото им да назначават и сменят ръководител на клуба.
В периода 1938-1952 ставаме свидетели на сериозно отстъпление от тези демократични принципи. Те са погазени от Държавата, а не от клубовете. Първият акт на пряка държавна намеса е в периода 1938-1944г. Става въпрос за „НАРЕДБА-ЗАКОН за държавен надзор върху дружествата и сдруженията” от 1941 г. Целта на този закон е да се прочистят юридическите лица по „Закона за юридическите лица” от „комунистически и анархически” елементи и да се съблюдава недопускането им. Аналогичен процес протича в периода 1944-1952, когато на свой ред се прочистват „фашистките” елементи. В последствие клубовете продължават своето развитие в новата „социалистическа” реалност.
Следват поредица от реорганизации. Както всичко останало у нас и клубовете се управляват според принципите на централизираното управление. Със сигурност в този период клубовете не са частна собственост.
Но дори и в тези условия, спортната общественост не губи изцяло възможност за явно или задкулисно направляване на процесите, дори напротив. Достатъчни са думите на Иван Славков(член на МОК, председател на БОК, председател на БФС, ръководител на футболната секция на „Левски-Спартак”, зет на Тодор Живков):
„В онези години първият секретар на партията го сваляха от поста за това, че не му върви отборът”(„Иван Славков- том 1”, изд.Труд, 2010, стр.15)
С промените, настъпили след 1989 година, клубовете се пререгистрираха като юридически лица с идеална цел по силата на „Закон за лицата и семейството”. Пълните наименования на клубовете бяха „Сдружение спортен/футболен клуб Х”. С това де юре и де факто се възстанови демократичната форма на управление на спортните и футболни клубове. Това съществуване на клубовете продължи до 1999 година. Тогава на практика беше приложен приетият през 1996 година „ЗАКОН за физическото възпитание и спорта” Обн., ДВ, бр. 58 от 9.07.1996. Ще цитираме член 12 в текста му актуален към 1999 година.
Чл. 12. (1) Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт, се регистрират като акционерни дружества - професионални спортни клубове.
Това изречение постави край на близо сто годишното съществуване на спортните и футболни клубове в България и ги превърна в частни търговски дружества.
За сега!
