Връщайки се към онези години(1996-1999), ние трябва да си дадем сметка каква беше психо-социалната среда. Какви бяха обществените нагласи, какви процеси протичаха в икономическият живот на страната. Добре е да започнем със следното кредо: 

„Приватизация, приватизация и пак приватизация” 

            Думите са на Милтън Фридман, основен идеолог на нео-либералната икономическа доктрина. Друг крайъгълен камък на тази икономическа доктрина е основополагащото разбиране за „малката държава” т.е. за минимум държавно участие в която и да било част на социално-икономическата система. Тази доктрина беше наложена масово по целият свят, малко страни като скандинавските страни, останаха встрани от нея. И ако в Западна Европа и особено в Скандинавия все пак обществата успяха да опазят социалната насоченост на своите системи, не така се развиха нещата в Източна Европа, още по-малко у нас. Под ударите на тази доктрина попадна всяка една сфера на обществения и икономически живот.

            Конкретно по отношение на спорта след десетилетия на пряка ангажираност, финансиране, строителство на спортни съоръжения и създадена стройна организация на спортните структури, нашата Държава се оттегли рязко и изцяло. По този начин бяха оставени на произвола на съдбата и в условията на безстопанственост огромни спортни организация, огромна материална база, силни традиции, и славна история...

            Спортните организации започнаха да се лутат в новата обстановка. Клубовете не разполагаха със сериозни финансови средства, но по силата на инерцията от изминалият период и ползването на собствената си база, успяваха да оцеляват и да просъществуват под формата на юридически лица с нестопанска цел по Закона за лицата и семейството. Можем да кажем, че клубовете се учеха да съществуват в новата реалност. Вероятно днес, щяхме да имаме добре функциониращи клубове с вече установена традиция на контрол върху начина на управление на клубовете...Този процес беше прекъснат рано-рано...

            През 1996 година 37-то Народно събрание, доминирано от депутати от БСП, приема „Закон за физическото възпитание и спорта” Обн., ДВ, бр. 58 от 9.07.1996. В този закон под номер 12 фигурира посоченият вече член: 

Чл. 12. (1) Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт, се регистрират като акционерни дружества - професионални спортни клубове. 

По силата на този така простичко формулиран текст по-късно се извърши ПРЕВРАТ в начина на управление на спортните и футболни клубове в България. Не е ясно защо членът не е бил под номер 13, най-малко за да отговаря семантично на бъдещите процеси обуславящи обречеността и неизбежността на разрухата, която ще последва.

            Следват цели три години в които законът не е приложен на практика. И вероятно този закон щеше да си остане едно от многото юридически недоразумения, отхвърлено от практиката...но не би. Правителството на СДС и тогавашният председател на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски, поставиха ултиматум на футболните клубове да се „пререгистрират” като акционерни дружества до края на 1999 година. Това се случи чрез „НАРЕДБА № 2 от 19 май 1999 г. за лицензиране на спортните организации в Република България”.           

По този начин в нашата страна беше извършено нещо невиждано. Беше приватизирано нещо, което не беше държавна собственост. Клубовете по това време бяха юридически дружества с идеална цел и това, което беше извършено бе истинско безумие. 

Всъщност, въобще не е правилно да говорим за „пререгистрация”. От юридическа гледна точка бяха създадени НОВИ търговски дружества. В изпълнението на тази „багдатска схема” участие имаше и Българският футболен съюз в лицето на изпълнителния му директор Иван Вуцов. Футболният съюз задължи всички новоучредени акционерни дружества да представят договори, с които дотогавашните юридически лица - футболни клубове (сдружения по Закона за лицата и семейството) прехвърлят всички свои права и задължения на НОВИТЕ АД-та. БФС даваше лиценз за участие в първенството само след представяне на посочения договор (и при изпълнение на другите изисквания на закона и Вуцов). В архива на БФС със сигурност могат да се намерят такива договори, напр. между ФК ЦСКА /сдружение/ и ПФК ЦСКА АД; ФК "Левски" /сдружение/ и ПФК „Левски” АД и т.н. - за всички професионални клубове. 

Доколко е законно такова прехвърляне на права и задължения не по силата на закона, а с договорно частно правоприемство - само съд може да реши. Факт е, обаче, че по тогава действащото данъчно и социално-осигурително законодателство не беше допустимо прехвърляне на публично-правни задължения (данъци, осигурителни вноски). Нещо повече- сдруженията(старите, оригиналните ФК), притежавали лиценз за участия в първенствата и турнирите на БФС, продължиха да отговарят по задълженията си към бюджета, неплатени към 1999 г. и властите гониха дълго някои от тях, за да си съберат вземанията. 

Днес историческите наименования, емблемите и историята(да и историята!!!) на клубовете са частна собственост. Собственост на лица, които нямат нищо ама нищо общо с тях. Това наистина е историческа трагедия и едва ли има трезвомислещ привърженик на спорта и на футбола, който да може да оправдае това безобразие. 

В заключение на тази част ще посочим, че терминът „насилствена приватизация” е взаимстван от членът на УС на ПФК”Левски”АД Георги Марков. В свое изказване от февруари 2007, Георги Марков заявява: 

„...А как станаха търговски дружества тези клубове? Те станаха такива насила, без никой да ги пита, посредством закона за спорта от 1996 година. Държавата насила направи професионалните клубове акционерни дружества....” 

Всъщност това изказване на Георги Марков очертава границите на 23 годишната ни трагедия.  Георги Марков в качеството си на конституционен съдия собственоръчно подписва РЕШЕНИЕ № 8 на Конституционният съд, от 17 юни 1997 г. по конституционно дело № 3 от 1997 г. Това дело касае именно законосъобразността на приетият месеци по-рано „Закон за физическото възпитание и спорта”

Кога той е бил искрен в думите и делата си? Когато е подписал Закона или години по-късно, когато плюе същият този Закон. Когато е писал доноси под псевдонима „агент Николай” или години по-късно, когато се изживя, като войнстващ анти-комунист?

А това наистина е трагедия! Морална трагедия.

 

Казват, че престъпника винаги се връщал на местопрестъплението...През 2002 година Народното събрание, като същински престъпник, се връща на местопрестъплението и опитва да „замете следите” променяйки въпросният текст в Закона:

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт, могат да се регистрират като акционерни дружества - професионални спортни клубове, или като сдружения с нестопанска цел - професионални спортни клубове

 

В следващият материал ще анализираме формите на съществуване на клубовете, за да изясним, защо е задължително да се възстановят те, като юридически лица с нестопанска цел.