В началото на 2013 година спортните привърженици, и особено тези, които сме привърженици на ЦСКА, сме изправени пред една изключително тежка равносметка. А тя е, че българският спорт загива. Българският спорт е поставен в ситуация, в която е невъзможно да се развива. Плачевните резултати на последната Олимпиада Лондон-2012 крещят за тотална промяна. Представянето на националният отбор по футбол и клубните ни отбори са трагични. Разрухата в системата на спорта и спортната база е поголовна. Школите, доколкото все още съществуват, не произвеждат спортисти. Клубовете са се превърнали в заложници на хора с крайно съмнителен манталитет, а в някои случаи и с откровено престъпно минало и настояще. Управляващата клика е фаворизирала няколко олигарси, които „щедро" финансират дадени футболни/спортни клубове...

Настоящата 2013 година е не просто година на избори, а година, в която народът ще трябва да вземе едно основно решение - трябва ли да продължаваме по този пагубен за Родината път, по който вървим вече 23 години или ще направим необходимата промяна? Това до голяма степен зависи от нас младите хора. На нас ни писна да ни лъжат 23 години, затова се събрахме и започнахме обсъждането на  няколко основни мерки, които трябва да се вземат с цел промяната на статуквото в спорта.

Поредните продължители на това статукво последните 4 години се оказаха управляващите от ГЕРБ и конкретно Бойко Борисов. Именно затова нямаше как ние, привържениците на ЦСКА, да не се включим в подкрепа на спонтанно избухналите протести, защото ние сме част от българския народ. Ние не можем да седим безучастни, когато народа гладува, когато пенсионери мизерстват, млади мъже се самозапалват от мизерия, други се самоубиват скачайки върху релсите на метрото или скачайки от Аспаруховия мост. И на целият този апокалиптичен фон една полицейска хунта да ни се присмива. 

Ние, привържениците на ЦСКА нямаше как да мълчим при целият този процес на разсипване на народа и страната. За щастие, далеч не сме единствените, почти няма трезвомислещи спортни фенове, които да не споделят нашите виждания. 

Днес е изключително важно да използваме този крайно назрял момент и да изискаме  генерални промени от политическата класа по отношение на спорта. Това е изключително важно, защото наказателният вот, който ще дадем на парламентарните избори, сам по себе си е недостатъчен. Ние, привържениците на ЦСКА имаме опит от няколко наказателни вота. Най-вече това бяха наказателните вотове срещу правителството на СДС на Иван Костов и срещу правителството на БСП-НДСВ-ДПС на Сергей Станишев. И при двата наказателни вота може би не бяхме достатъчно зрели, за да поискаме необходимите промени, може би сме хранили прекалено големи надежди от следващите...това вече няма никакво значение. Факт е, че два пъти пропуснахме момента да ИЗИСКАМЕ и ПОЛУЧИМ гаранции за водене на правилна политика по отношение на спорта(а и държавата) и резултатите са налице. 

Днес ние ще изложим нашите идеи и ще започнем публично обсъждане на необходимата политика, която считаме, че трябва да бъде водена от следващите управляващи, и която политика да доведе до спасението и възраждането на българският спорт. Изключително важно е да обсъждаме въпросите с максимално широк кръг от хора интересуващи се/занимаващи се със спорт. 

Ние ще ИЗИСКАМЕ подкрепа за тази политика от партиите и ще подкрепим само тези партии, които подкрепят нашите изисквания. Няма да допуснем нов 4-годишен мандат на нов Бойкоборисовец. Ако ли тези новите, които дойдат да управляват, не спазят поетите обещания и излъжат нашето доверие...очевидно няма да могат да изкарат  мандата си.

Днес има достатъчно други обществени групи, икономисти, политици, формални и неформални организации, които да предлагат нови политически формули, платформи и политики за всяка една друга сфера освен за спорта. Спорта отново остава на заден план, несправедливо пренебрегнат. Отново никой не мисли за него, отново това е една тема забутана в ъгъла на общественото мнение. А Спортът е част от живота. При това една огромна част от живота на хората.

Тук изключително важна е ролята на нас привържениците на ЦСКА. Ние трябва да поведем тази борба, да канализираме нашето недоволство, от нас да тръгне инициативата за промяната, защото разрухата в икономиката на България, в българския спорт и в ЦСКА са взаимносвързани процеси. Причините за тази всеобхватна разруха са едини и същи, хората, които водят тази разрушителна политика са едни и същи, техният манталитет на разсипници е един и същ.

Няма начин спортът да се възроди без да се възроди ЦСКА. Няма начин държавата да се възроди, без да се възроди спортът.

Започваме...